Съдът на ЕС: Държава членка не може да забрани търговията с канабидиол (CBD), законно произведен в друга държава членка

B.S. и C.A. са бивши управители на дружество с предмет на дейност търговия и дистрибуция на електронна цигара с масло от канабидиол (наричан по-нататък CBD), молекула, която се намира в конопа (или cannabis sativa) и принадлежи към семейството на канабиноидите. В случая CBD се произвежда в Чешката република от законно отглеждани и използвани изцяло конопени растения, включително листа и цветове. След това той се внася във Франция, където се разфасова в пълнители за електронни цигари. Срещу B.S. и C.A. е образувано наказателно производство, тъй като по силата на френската правна уредба само влакната и семената на конопа могат да се използват с търговска цел. Тъй като са осъдени от наказателния съд в Марсилия, съответно на 18 и на 15 месеца лишаване от свобода, условно, и на глоба от 10 000 EUR, те подават жалба до Апелативен съд Екс ан Прованс (Франция). Тази юрисдикция си задава въпроси относно съвместимостта с правото на Съюза на френската правна уредба, която забранява търговията с CBD, произведен законно в друга държава членка, когато е екстрахиран от цялото растение cannabis sativa, а не само от влакната и семената. В решението си от 9 ноември 2020г. Съдът постановява, че правото на Съюза, по-конкретно разпоредбите относно свободното движение на стоки, не допуска национална правна уредба като разглежданата. Съдът първо се произнася по приложимото право по отношение на разглежданото положение. Във връзка с това той първо изключва регламентите относно общата селскостопанска политика. Наистина, тези текстове от вторичното право се прилагат само по отношение на „селскостопански продукти“, посочени в приложение I към Договорите. CBD, екстрахиран от цялото растение cannabis sativa, обаче не може да се счита за селскостопански продукт, за разлика например от необработения коноп. Следователно той не попада в приложното поле на тези регламенти.

Съдът обаче отбелязва, че разпоредбите относно свободното движение на стоки в рамките на Съюза (членове34 и 36 ДФЕС) са приложими, след като разглежданият в главното производство CBD не може да се счита за „наркотик“. За да стигне до този извод, Съдът първо припомня, че лицата, които търгуват с наркотици, не могат да се позовават на прилагането на свободите на движение, тъй като тази търговия е забранена във всички държави членки, с изключение на строго контролираната търговия с оглед на използване за медицински и научни цели. След това Съдът отбелязва, че за определяне на понятието „наркотик“ или „упойващо вещество“ правото на Съюза препраща по-специално към две конвенции на Организацията на обединените нации: Конвенцията за психотропните вещества и Единната конвенция по упойващите вещества. CBD обаче не се посочва в първата конвенция и макар да е вярно, че буквално тълкуване на втората би могло да доведе до класирането му като наркотик като екстракт от канабис, това тълкуване би противоречало на общия дух на тази конвенция и на нейната цел за опазване на физическото и психическото здраве на хората. Съдът отбелязва, че с оглед на сегашното състояние на научните познания, които трябва да се вземат предвид, за разлика от тетрахидроканабинол (обикновено наричан THC), друг канабиноид на конопа, не се оказва разглежданият CBD да има психотропно действие, нито вредни последици за здравето на хората.

На второ място Съдът постановява, че разпоредбите относно свободното движение на стоки не допускат правна уредба като разглежданата. Всъщност забраната да се търгува с CBD представлява мярка с ефект, равностоен на количествено ограничение при вноса, забранена от член 34 ДФЕС. Съдът все пак уточнява, че тази правна уредба може да бъде обоснована от едно от изброените в член 36 ДФЕС съображения от обществен интерес, като целта за опазване на общественото здраве, на която се позовава Френската република, при условие че тази правна уредба е годна да осигури постигането на посочената цел и не излиза извън необходимото за постигането ѝ. Макар тази преценка да е от компетентността на националната юрисдикция, Съдът дава две указания в това отношение. От една страна, той отбелязва, че изглежда, че забраната за търговия не засяга синтетичния CBD, който има същите свойства като разглеждания CBD и следователно би могъл да се използва като негов заместител. Ако бъде установено това обстоятелство, то би могло да покаже, че френската правна уредба не е годна да постигне последователно и системно целта за опазване на общественото здраве. От друга страна, Съдът признава, че Френската република безспорно не е длъжна да докаже, че опасността на CBD е идентична на тази на някои наркотици.

ЗАБЕЛЕЖКА: Преюдициалното запитване позволява на юрисдикциите на държавите членки, в рамките на спор, с който са сезирани, да се обърнат към Съда с въпрос относно тълкуването на правото на Съюза или валидността на акт на Съюза. Съдът не решава националния спор. Националната юрисдикция трябва да се произнесе по делото в съответствие с решението на Съда. Това решение обвързва по същия начин останалите национални юрисдикции, когато са сезирани с подобен въпрос.

Източник: http://www.curia.europa.eu/